Сериите Индикар (на английски Indicar) са американският еквивалент на автомобилните състезания във Формула 1. Осоноваването на сериите става през 1996 година, като две години преди това се сформира организацията.

Името Индикар произлиза от името на американският град Индианаполис- Инди, и английската дума за кола-car. Освен основните серии има и подготвителни серии, както в Европа са сериите GP2,но в САЩ се наричат Индилайтс.

Корените на тази лига датират още от 1905 година, тогава за пръв път се провежда такъв тип състезание. По-късно се организират кръгове в цял свят- Великобритания, Канада,Мексико,Австралия,Бразилия,Германия,Япония.

Индианаполис Мотор Спидуей е най-големият спортен стадион в света и може да побере рекордните 420 000 зрители по трибуните си.

Състезанията се провеждат на няколко типа писти: овални(с овална форма и само леви завои), улични състезания( стартове по улиците на големи градове), надпревари по обособени части от граждански летища(например Кливлънд или Едмънтън) или обикновенни писти.

Болидите са сходни като тип с тези, които се състезават във Формула 1, но са с различни двигатели, аеродинамика и тегло.

Те са 6 цилиндрови, турбо с работен обем от 2.2 литра. Сериите КАРТ и след това наследилите ги Чампкар използваха 8 цилиндрови двигатели с турбокомпресор и работен обем от 2.65 литра, влезли в употреба в Индикар и по специално Индианаполис 500 от края на 70-те години на 20ти век. Те притежават специално изработен разтоварващ клапан(blow off valve) на компресора, който при определено налягане се отваря и по този начин, се контролира мощността.

Доставчиците на двигателите са Хонда и Шевролет.

Лигата има указ, към който всички участници трябва да се придържат. А именно става въпрос за мощността, конфигурацията на аеродинамиката и максималната скорост на двигателя. Също така, лигата упражнява директен контрол над всички състезатели, посредством двуканален радио сигнал по време на всяка надпревара. На всеки три години изборът на производители се обноява.

Текущият снабдител на шасита за всички отбори е Далара (италинаски производител на шасита за различни видове моторни спортове), а Хонда и Шевролет са снабдителите на двигатели. Забранено е на отборите да правят каквито и да е промени по шаситата и двигателите.

През първият сезон на надпреварата(1996) шасита по модел КАРТ от периода 1992-1995 година са били използвани, произведени от Лола и Рейнярд. През 1997 година се представя новият модел болид. Тони Джордж( председателят и бившият президент на пистата Индианаполис Мотор Спийдуей; периода 1989- 2009) определя нови технически правила за направата на по-евтини коли и двигатели, базирани на шосейните такива. Тези правила ефективно изместили шаситата КАРТ и турбомоторите използвани в Индианаполис 500 през късните 70те години.

Със стартирането на сезон 2003, правилата в лигата се променят. Изискванията са прозиводителите на шасита трябва да бъдат одобрени от самата лига, преди да започнат да правят колата. Така, всеки който искал да участва в надпреварата първо трябва да покаже шаси, която отговаря на всички изисквания. Общият брой на производителите на шасита бил 4.

Далара започнали да правят шасита за Индикар за сезон 1997. Шаситата Далара и G Force били конкуретни през първите няколко сезона, но тези на Далара започнали да носят повече победи. Това станало причината, повече отбори да се прехвърлят към шасита Далара, за да подобрят успеха си. До 2017-та, Шаситата Далара са били използвани от 17 победителя от Инди 500, въпреки че не е имало съревноваващи производители от 2012-та насам. Далара също произвежда коли за Firistone Indy Lights. След оттеглянето на Panoz Auto Development, те са единственните доставчици на шасита.

Текущите трансмисии, които се ползват във Индикар сериите са полу-автоматични шест степенни, управлявани от пера и доставяни от Xtrac(британски производител на скоростни кутий и 4х4 задвижвания за рали спорта и други видове моторни спортове) от 2008-ма насам. От 1996 до 2007-ма година всички коли от сериите Индикар ползват секвенциални скоростни кутии, отново шест степенни, но управлявани от скоростен лост. Замяната на този тип кутии със новият вид и промяната на включване на предавките от перца осигуряват значително по-бързо превключване на скоростите и доста по-малка загуба на време при превключване. Този тип кутии, които се превключват със перца също се използват и от болидите във всички Формула 1 от 90-те години насам, както и във всички останали моторни спортове днес.

Съединителите на всички коли от Индикар са карбонови със стоманена обвивка, триплочков. Колите от Индикар сериите са със задно средно разположоен двигател, който задвижва само задните колела.

Хонда V8 двигател, използван на болид от Индикар:

v8-engine

Освен като доставчик на двигатели, Хонда(NGK) също доставят и запалителни свещи(Шевролет също) от 2012-та година насам.

Ето и спецификациите на колите:

Сезон 2011:

  • Кубатура на двигателя: 3.5 литра DOHC V8
  • Скоростна кутия: 6 степенна превключваща се от пера( при уличните състезания има и задна)
  • Тегло: 710кг при овалните писти и 744кг при уличните
  • Мощност: 650 к.с
  • Гориво: Sunoco (дистрибутор на състезателни горива) 98% етанол и 2% бензин
  • Вместимост-83 литра, инжекционна система
  • Подаване на въздух към двигателя: атмосферно

Сезон 2012-2017:

  • Кубатура: 2.2 литра DOHC V6
  • Скоростна кутия: 6 степенна с пера( със задна скорост)
  • Тегло: 717кг при пистите със дължина 1.5 мили, както и при пистата Индианаполис; 730кг при кратките овални писти и уличните също
  • Мощност: варира между 550 и 750 конски сили
  • Гориво: Sunoco- етанол Е85+ 15% бензин
  • Вместимост: 70 литра, като горивото се впръсква в комбинация от директен и индиректен инжекцион с максимално налягане от 1.3 mbar в системата.
  • Аспирация: единично турбо до 2013-та година, от 2014-та година двойно турбо

Сезон 2018-2020:

  • Кубатура: 2.2 литра DOHC V6
  • Скоростна кутия: 6 степенна със пера включително и задна
  • Тегло: 721кг при пистите с дължина от 1.5 мили и пистата Индианаполис 500, и 735кг при кратките овални писти и уличните също.
  • Гориво: Sunoco- Е85 етанол+ 15% бензин
  • Вместимост: 70 литра, като горивото се впръсква в комбинация от директен и индиректен инжекцион с максимално налягане от 1.3 mbar в системата.
  • Аспирация: двойно турбо/li>

<Сериите Индикар (на английски Indicar) са американският еквивалент на автомобилните състезания във Формула 1. Осоноваването на сериите става през 1996 година, като две години преди това се сформира организацията.

Името Индикар произлиза от името на американският град Индианаполис- Инди, и английската дума за кола-car. Освен основните серии има и подготвителни серии, както в Европа са сериите GP2,но в САЩ се наричат Индилайтс.

Корените на тази лига датират още от 1905 година, тогава за пръв път се провежда такъв тип състезание. По-късно се организират кръгове в цял свят- Великобритания, Канада,Мексико,Австралия,Бразилия,Германия,Япония.

Индианаполис Мотор Спидуей е най-големият спортен стадион в света и може да побере рекордните 420 000 зрители по трибуните си.

Състезанията се провеждат на няколко типа писти: овални(с овална форма и само леви завои), улични състезания( стартове по улиците на големи градове), надпревари по обособени части от граждански летища(например Кливлънд или Едмънтън) или обикновенни писти.

Болидите са сходни като тип с тези, които се състезават във Формула 1, но са с различни двигатели, аеродинамика и тегло.

Те са 6 цилиндрови, турбо с работен обем от 2.2 литра. Сериите КАРТ и след това наследилите ги Чампкар използваха 8 цилиндрови двигатели с турбокомпресор и работен обем от 2.65 литра, влезли в употреба в Индикар и по специално Индианаполис 500 от края на 70-те години на 20ти век. Те притежават специално изработен разтоварващ клапан(blow off valve) на компресора, който при определено налягане се отваря и по този начин, се контролира мощността.

Доставчиците на двигателите са Хонда и Шевролет.

Лигата има указ, към който всички участници трябва да се придържат. А именно става въпрос за мощността, конфигурацията на аеродинамиката и максималната скорост на двигателя. Също така, лигата упражнява директен контрол над всички състезатели, посредством двуканален радио сигнал по време на всяка надпревара. На всеки три години изборът на производители се обноява.

Текущият снабдител на шасита за всички отбори е Далара (италинаски производител на шасита за различни видове моторни спортове), а Хонда и Шевролет са снабдителите на двигатели. Забранено е на отборите да правят каквито и да е промени по шаситата и двигателите.

През първият сезон на надпреварата(1996) шасита по модел КАРТ от периода 1992-1995 година са били използвани, произведени от Лола и Рейнярд. През 1997 година се представя новият модел болид. Тони Джордж( председателят и бившият президент на пистата Индианаполис Мотор Спийдуей; периода 1989- 2009) определя нови технически правила за направата на по-евтини коли и двигатели, базирани на шосейните такива. Тези правила ефективно изместили шаситата КАРТ и турбомоторите използвани в Индианаполис 500 през късните 70те години.

Със стартирането на сезон 2003, правилата в лигата се променят. Изискванията са прозиводителите на шасита трябва да бъдат одобрени от самата лига, преди да започнат да правят колата. Така, всеки който искал да участва в надпреварата първо трябва да покаже шаси, която отговаря на всички изисквания. Общият брой на производителите на шасита бил 4.

Далара започнали да правят шасита за Индикар за сезон 1997. Шаситата Далара и G Force били конкуретни през първите няколко сезона, но тези на Далара започнали да носят повече победи. Това станало причината, повече отбори да се прехвърлят към шасита Далара, за да подобрят успеха си. До 2017-та, Шаситата Далара са били използвани от 17 победителя от Инди 500, въпреки че не е имало съревноваващи производители от 2012-та насам. Далара също произвежда коли за Firistone Indy Lights. След оттеглянето на Panoz Auto Development, те са единственните доставчици на шасита.

Текущите трансмисии, които се ползват във Индикар сериите са полу-автоматични шест степенни, управлявани от пера и доставяни от Xtrac(британски производител на скоростни кутий и 4х4 задвижвания за рали спорта и други видове моторни спортове) от 2008-ма насам. От 1996 до 2007-ма година всички коли от сериите Индикар ползват секвенциални скоростни кутии, отново шест степенни, но управлявани от скоростен лост. Замяната на този тип кутии със новият вид и промяната на включване на предавките от перца осигуряват значително по-бързо превключване на скоростите и доста по-малка загуба на време при превключване. Този тип кутии, които се превключват със перца също се използват и от болидите във всички Формула 1 от 90-те години насам, както и във всички останали моторни спортове днес.

Съединителите на всички коли от Индикар са карбонови със стоманена обвивка, триплочков. Колите от Индикар сериите са със задно средно разположоен двигател, който задвижва само задните колела.

Хонда V8 двигател, използван на болид от Индикар:

v8-engine

Освен като доставчик на двигатели, Хонда(NGK) също доставят и запалителни свещи(Шевролет също) от 2012-та година насам.

Ето и спецификациите на колите:

Сезон 2011:

  • Кубатура на двигателя: 3.5 литра DOHC V8
  • Скоростна кутия: 6 степенна превключваща се от пера( при уличните състезания има и задна)
  • Тегло: 710кг при овалните писти и 744кг при уличните
  • Мощност: 650 к.с
  • Гориво: Sunoco (дистрибутор на състезателни горива) 98% етанол и 2% бензин
  • Вместимост-83 литра, инжекционна система
  • Подаване на въздух към двигателя: атмосферно

Сезон 2012-2017:

  • Кубатура: 2.2 литра DOHC V6
  • Скоростна кутия: 6 степенна с пера( със задна скорост)
  • Тегло: 717кг при пистите със дължина 1.5 мили, както и при пистата Индианаполис; 730кг при кратките овални писти и уличните също
  • Мощност: варира между 550 и 750 конски сили
  • Гориво: Sunoco- етанол Е85+ 15% бензин
  • Вместимост: 70 литра, като горивото се впръсква в комбинация от директен и индиректен инжекцион с максимално налягане от 1.3 mbar в системата.
  • Аспирация: единично турбо до 2013-та година, от 2014-та година двойно турбо

Сезон 2018-2020:

  • Кубатура: 2.2 литра DOHC V6
  • Скоростна кутия: 6 степенна със пера включително и задна
  • Тегло: 721кг при пистите с дължина от 1.5 мили и пистата Индианаполис 500, и 735кг при кратките овални писти и уличните също.
  • Гориво: Sunoco- Е85 етанол+ 15% бензин
  • Вместимост: 70 литра, като горивото се впръсква в комбинация от директен и индиректен инжекцион с максимално налягане от 1.3 mbar в системата.
  • Аспирация: двойно турбо/li>

<